Оле мале…първите 10 минути не мога да разбера кой е отбор домакин и кой гост. Нашите още не са разбрали, че мачът е почнал.
2-ра минута – първо спасяване на Брад Гузан.
6-та минута първи корнер за УБА.
10-та минута – нашите май започнаха да разбират, че мачът е почнал.
13-та минута първо разбъркване в наказателното поле на УБа, но Габи е като муха без глава.
23-та минута първи изстрел към вратата на УБА, но неточен, дело на Ашли Уестууд.
39-т аминута – гол за УБА дело на Берахино.
Край на първо полувреме. Нещата не вървят. Изпивам кафето на екс и си сипвам и аз едно питие. Дано обърнем мача. Нови порция надежди – излизаме второто полувреме и ги смачкваме. Размазваме ги направо. Оставяме ги да си говорят сами…
Начало второ полувреме – смяна на Скот Синклер с Руди Гестед.
52-ра минута – имаме някакъв напредък – първи точен удар в очертанията на вратата на УБА. Браво на Карлос Санчес. Вече бях започнал да се чудя какво правят двамата с Уестууд на терена. Отдавна е ясно, че никой от тях не може да замести големия капитан Петров. Не виждам как може да играем за победа с двама разбивачи…
65-та минута – още по-горд съм с нашия отбор – печелим правото да изпълним първи ъглов удар в мача.
75-та минута – поредната тъпа смяна (поне според мен) – Бакуна се появява на мястото на Карлес Хил.
80-та минута – трета последна смяна – влиза Верету на мястото на Санчес (най-после, имало господ на тази земя).
90-та минута – никакъв ефект от смените. Никаква идея. Безкрайни центрирания и простотия.
Край на мача. Поредна загуба.
Съжалявам, ако не ви е харесала статията, но мен ме боли много от такива безидейни мачове.
