Единствения гол в мача вкара Фернандо Форестиери пет минути преди края на редовното време. Както се и очакваше в мача имаше повече борба и центрирания, типични за английския футбол в долните дивизии.По този начин беше контузен и Флетчер след сблъсък с капитана ни Елпик. Всъщност ако можем да търсим нещо позитивно в този мач,това е играта на новия ни капитан-раздаваше се докрай, партнира си добре с Бейкър в средата на защитата и дори имаше шанс да отбележи гол. Останалите нови не впечатлиха а учудващото бе,че на терена цял мач игра Бакуна,който горещо желаеше да напусне отбора през лятото. Рос МакКорнък и Чимбола не впечатлиха а голямото разочарование бяха Сисоко,Уестууд и Гарднър.Домакините отначало бяха притеснени че играеха срещу нас но постепенно се окопитиха и започнаха да поглеждат към вратата на Голини. Банан и Уолас често владееха топката в центъра и захранваха с топки нападателите си но добрите намеси на младия ни вратар, не позволиха на Хупър и Форестиери да отбележат гол.
През второто полувреме Вила заиграха по-добре но нямаха шанса да отбележат.Аю,Бакуна,Уестууд и МакКорнък пропуснаха златни възможности да зарадват петте хиляди фена на отбора и като за капак, грешка в отбраната ни позволи на Форестиери, озовал се сам срещу вратата ни да отбележи.
Това бе първият мач за Вила във втория ешелон на английския футбол от далечната 1988 година.
