Донякъде загубата си дължи на това че още от 21-ата минута, отборът ни остана с десет човека, след като за много грубо влизане в краката на Сесиньон, беше изгонен с директен червен картон Ричардсън. До тази минута отбора ни владееше топката и контролираше събитията на терена, като се изчакваше отбора на домакините да заиграе малко повече в атака,за да се открият пространства за бързите Бентеке и Агбонлахор. Учудващо „стратега“ Ламбърт не беше гласувал доверие на излекуваните Влаар, Делф и Ваймън. Това беше поредния грешно ръководен мач от него. След изгонването на Ричардсън, домакините започнаха по-често да поглеждат към вратата на Гузън. Появи се голяма пробойна между защитата и нападателите,като Санчес по често беше в ролята на дефанзивен полузащитник, което беше грешка и не носеше заплаха на Фостър. Второто полувреме започна както завърши първото, като в игра се появи Делф, който раздвижи полузащитата ни .Но в 72-ата минута след едно разбъркване пред нашата врата, най- съобразителен се оказа Гарднър, който с плътен удар опъна мрежата зад Гузан. В игра се появиха Влаар и Ваймън и атаките ни станаха по-опасни.Бентеке на два пъти пропусна да се разпише пред вратата а ударите на Делф, затрудниха максимално Фостър.Играчите на Уест Бромич се защитаваха сърцато и заслужено спечелиха трите точки, градското дерби и прекъснаха серията си от пет поредни загуби.
